Михаил Миков пред novini.bg: След всяка трагедия се вдига много шум, после не се вземат мерки за подобряване на вътрешната сигурност
Защо сигурността по южната ни граница продължава да е рехава и обикновено ли е граничарите да разполагат общо единствено с 30 бронежилетки? Израз на какво е хаосът в Народното събрание и има ли вяра тези партии да излъчат в миналото постоянно държавно управление? Разговарям с Михаил Миков, един от изявените деятели на, някогашен министър на Министерство на вътрешните работи и ръководител на Народното събрание. Освен това той бе народен представител в шест състава на Народно събрание и два пъти ръководител на парламентарната група на, както и водач на самата партия. По обучение е правист.
Тази ситуация на границата ни не е от през вчерашния ден. Действията, които се подхващат, са ситуативни – след всяка покруса се подвига доста звук, след това не се правят редовно ограничения, които да усъвършенстват положението на вътрешната сигурност. Опазването на границите ни е част от тази политика.
.jpg )
В Министерство на вътрешните работи отдавна е настоящ казусът с материалното застраховане, със снабдяването с съвременни средства и съоръжение. Той е обвързван с политическото схващане, че за Министерство на вътрешните работи се харчат доста средства. Че вътрешният ред и сигурността са тежест за бюджета.
В последна сметка и обществото, и политиците би трябвало да си изяснят каква политика би трябвало да се води във връзка с бюджета, когато се вземат решение тези въпроси. За да имаме потенциал за обезпечаването на вътрешния ред и сигурност, това зависи освен от персоналния състав, а и от неговото съоръжение.
Колкото до протичащото се в Народното събрание, то
проблемите не са в събранието, а в огромната социална фрагментация, в разделяне, в подмяната на политиката от личностни и междуличностни връзки.
В подмяната на същинското посланичество на огромни групи от хора, какъвто е смисълът на политическите партии, от политически планове, които осъществят по-скоро тесни групови ползи, без значение от етикетите, които си закачат. От там всичко това се експонира и в Народното събрание и по тази причина следим подобен вид връзки като сегашните. В диалозите се обясняват политиките, а това не се прави и не е ясно преди този момент в акциите, с цел да може като влязат в Народно събрание да беседват единствено по политики, поради които гласоподавателите са им поверили доверието си.
Този развой стартира при започване на века, когато нео демократичната парадигма стартира да отхвърля разделянето на ляво и дясно, то се размиваше. Когато
компромисите, изключително в левицата, доведоха до загуба на политически облик.
Това последователно се задълбочи и през днешния ден имаме доста партии, които се самоопределят като десно-центристки, като национал- патриотични. Представителството на лявото е съвсем незабележимо. При десните се стигна до междуличностното опълчване. Днес сме очевидци, че и Политическа партия и по своята същина са десни партии, само че главното при тях са груповите, личностните ползи, а не политическите платформи, които другояче би трябвало да ги сближават, да ги сплотяват. Дали ще има държавно управление, явно ще зависи от ползите, които ще надделеят.
Тази ситуация на границата ни не е от през вчерашния ден. Действията, които се подхващат, са ситуативни – след всяка покруса се подвига доста звук, след това не се правят редовно ограничения, които да усъвършенстват положението на вътрешната сигурност. Опазването на границите ни е част от тази политика.
В Министерство на вътрешните работи отдавна е настоящ казусът с материалното застраховане, със снабдяването с съвременни средства и съоръжение. Той е обвързван с политическото схващане, че за Министерство на вътрешните работи се харчат доста средства. Че вътрешният ред и сигурността са тежест за бюджета.
В последна сметка и обществото, и политиците би трябвало да си изяснят каква политика би трябвало да се води във връзка с бюджета, когато се вземат решение тези въпроси. За да имаме потенциал за обезпечаването на вътрешния ред и сигурност, това зависи освен от персоналния състав, а и от неговото съоръжение.
Колкото до протичащото се в Народното събрание, то
проблемите не са в събранието, а в огромната социална фрагментация, в разделяне, в подмяната на политиката от личностни и междуличностни връзки.
В подмяната на същинското посланичество на огромни групи от хора, какъвто е смисълът на политическите партии, от политически планове, които осъществят по-скоро тесни групови ползи, без значение от етикетите, които си закачат. От там всичко това се експонира и в Народното събрание и по тази причина следим подобен вид връзки като сегашните. В диалозите се обясняват политиките, а това не се прави и не е ясно преди този момент в акциите, с цел да може като влязат в Народно събрание да беседват единствено по политики, поради които гласоподавателите са им поверили доверието си.
Този развой стартира при започване на века, когато нео демократичната парадигма стартира да отхвърля разделянето на ляво и дясно, то се размиваше. Когато
компромисите, изключително в левицата, доведоха до загуба на политически облик.
Това последователно се задълбочи и през днешния ден имаме доста партии, които се самоопределят като десно-центристки, като национал- патриотични. Представителството на лявото е съвсем незабележимо. При десните се стигна до междуличностното опълчване. Днес сме очевидци, че и Политическа партия и по своята същина са десни партии, само че главното при тях са груповите, личностните ползи, а не политическите платформи, които другояче би трябвало да ги сближават, да ги сплотяват. Дали ще има държавно управление, явно ще зависи от ползите, които ще надделеят.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ